С теб
Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти.
Чувствам топлината му, сякаш съм скочил в него.
Смело се потапям в жарта ти и вече съм искрица,
летяща към космоса.
Вятърът духва и ме завърта в спирала.
Залепя ме за дланта ти.
Ти ме стискаш, сякаш съм единствената топлина,
която ще усетиш някога.
Умирам, като искрица върху плът.
Твоята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Георгиев Всички права запазени
