К.Каталоев (Константин Георгиев)
4 1
Dec 29, 2019, 8:33 PM

С теб 

  Poetry » Love, Free verse
1472 2 10

Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти.
Чувствам топлината му, сякаш съм скочил в него.
Смело се потапям в жарта ти и вече съм искрица,

летяща към космоса.
Вятърът духва и ме завърта в спирала.
Залепя ме за дланта ти.
Ти ме стискаш, сякаш съм единствената топлина,

която ще усетиш някога.
Умирам, като искрица върху плът.
Твоята.

© Константин Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления! Добре дошъл в прекрасният свят на " Откровения"!
  • Трудно приемам за поезия текст, не подчинен на правилата на класическите изисквания. Но това определено и за мен е един от малкото случаи, при които не се замислям и, подвластна на емоцията веднага след прочита, казвам- поезия е! Браво!
    "Смело се потапям в жарта ти
    и вече съм искрица,
    летяща към космоса" !!!
  • Хубаво
  • Чувствено, непринудено и чисто като капка роса. Прочетох с удоволствие.
  • Хубаво е!
  • Не мога да не изразя и аз своята възхита...
  • Определено ми хареса, а що се отнася за коментара от долу, ще добавя само, че в изкуството правилата често са размито понятие. Безжичен, съветвам те да почетеш малко от поезията на Буковски, за да добиеш представа за какво ти говоря.
  • Пиши...
  • Съжалявам. Това е добър текст с поетичен характер. Но не е поезия. Това е поетична проза. И твърдо вярвам в това. За други автори съм писал същото. Никой не може да ме убеди, че тези, всъщност добри произведения, са поезия.
  • Бъди по-често с нея! Интересни неща чуваш, виждаш и усещаш. Струва си преживяването. Дори ,,умирането,,.
Random works
: ??:??