С теб
Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти.
Чувствам топлината му, сякаш съм скочил в него.
Смело се потапям в жарта ти и вече съм искрица,
летяща към космоса.
Вятърът духва и ме завърта в спирала.
Залепя ме за дланта ти.
Ти ме стискаш, сякаш съм единствената топлина,
която ще усетиш някога.
Умирам, като искрица върху плът.
Твоята.
© Константин Георгиев All rights reserved.
