13.04.2008 г., 21:31 ч.

С теб 

  Поезия » Любовна
4.7 / 6
1106 0 6
След сляпо
мъгливо,
горчиво
и срутено
време
прогледнах
с очите ти...
Дните
изтрити,
пробити,
измамени
вече
са минало...
Не късна
и вечерна,
от тебе
наречена,
зная си името...
Бягат
годините...
Съдбовно
предречени
с теб
сме обречени
на вечно пристигане!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...
  • Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...
  • Разпилени по паважа сърчица от хартия разноцветна днес ме спряха. И навярно след среднощна веселба т...

Още произведения »