С УХАНИЕ НА ЖАСМИН

Жасминът е цъфнал, а аз не съм разбрала...

Попил е той аромата все едно на безкрая,

а вечната ми същност някъде се е запиляла

и сладостта проспала на тази част от Рая.

Сега искам да усетя на цвета аромата

и за себе си през други очи да доложа...

Хем да съм за малко поне още непозната,

хем истинска да бъда в собствената си кожа.

Ранна е утрин, а как стиховете извират...

Те са моите глътки сладост. Дай Боже, амин!

Знам, че с мен са и навсякъде ме намират

и сега - прилив са нежен, там от оня жасмин.

Събирам парченцата от старото „АЗ“

и ги набримчвам бавно на иглата с чувство.

Подреждам ги първо на ум, после на глас

и тайно се моля някак да стане изкуство.

Вечерта е окъпана в свежест и всичко трепти,

а въздухът, малко хладен, носи пак аромат:

на любов, на закъснели, но вечно млади мечти

и въпроса - Защо от мен неуморно крие се „ТЯ“.