С ухание на жасмин
С УХАНИЕ НА ЖАСМИН
Жасминът е цъфнал, а аз не съм разбрала...
Попил е той аромата все едно на безкрая,
а вечната ми същност някъде се е запиляла
и сладостта проспала на тази част от Рая.
Сега искам да усетя на цвета аромата
и за себе си през други очи да доложа...
Хем да съм за малко поне още непозната,
хем истинска да бъда в собствената си кожа.
Ранна е утрин, а как стиховете извират...
Те са моите глътки сладост. Дай Боже, амин!
Знам, че с мен са и навсякъде ме намират
и сега - прилив са нежен, там от оня жасмин.
Събирам парченцата от старото „АЗ“
и ги набримчвам бавно на иглата с чувство.
Подреждам ги първо на ум, после на глас
и тайно се моля някак да стане изкуство.
Вечерта е окъпана в свежест и всичко трепти,
а въздухът, малко хладен, носи пак аромат:
на любов, на закъснели, но вечно млади мечти
и въпроса - Защо от мен неуморно крие се „ТЯ“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Найденова Всички права запазени
