С утрото

25.04.2013 г., 17:53 ч.

Поезия » Любовна

962 0 5

Когато с утрото политам -

оглеждам се. Намирам теб.

На изгрева - с усмивката намигам

и всичко друго чака ред.

От тъмнината сенките разпръсвам,

събрала през нощта във шепи,

кълбо от звезден прах накъсвам.

Денят облича нови дрехи.

А ти прегръщаш ме красиво

и сякаш изгрева съм в тишината,

отмяташ от лицето ми грижливо

останалите сенки от луната.

И сгушвам се в завивка мека -

на облачета в пролет ми прилича.

Аз цвете съм на твоята пътека,

което сред усмивките занича.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.