С утрото
Когато с утрото политам -
оглеждам се. Намирам теб.
На изгрева - с усмивката намигам
и всичко друго чака ред.
От тъмнината сенките разпръсвам,
събрала през нощта във шепи,
кълбо от звезден прах накъсвам.
Денят облича нови дрехи.
А ти прегръщаш ме красиво
и сякаш изгрева съм в тишината,
отмяташ от лицето ми грижливо
останалите сенки от луната.
И сгушвам се в завивка мека -
на облачета в пролет ми прилича.
Аз цвете съм на твоята пътека,
което сред усмивките занича.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
!!
