В живота ний тръгваме с вяра в Доброто,
защото децата са с чисти сърца...
Очакваме само попътния вятър
и пътят ни да е огрян от слънца.
Но тежка неправда върви по земята
и още в началото идват злини...
И често ни среща по пътя Лъжата
и с нас е навсякъде, до старини.
И нашата мъка е вече в очите,
изпразват се дните ни от радостта!
И жажда за мъст ни изпълва душите,
не виждаме себе си ний във света!
И всеки си тръгва към свойта Голгота.
Не всичките пътища водят до Рим...
И с зъби и нокти се борим с живота,
щастливи сме само когато заспим!
© Христо Славов Всички права запазени