23.07.2020 г., 12:19 ч.  

Сажди 

  Поезия
617 6 17


Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.

 

Чернилка покрива ръцете,
осаждени кюнци, комин
катранено бързо мачете
в устата запраща и дим

 

отровен запълва дробòве.
И кашлица суха кънти.
Отваря раззети гробове,

плътта жалостиво скимти.

 

Вкусът задушлив на теглото
превзема бездушния ден.
Коравата лапа на злото

захлупва света угнетен.

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дани, оказва се лятото не е само рози и плясък на вълни.
  • Силно и замислящо! Поздравления, Светулке!
  • Радвам се, че ти допадна, Гавраил.
  • Много тъга и силна образност.
  • Поздрав и от мен, Бела!
    Благодаря ви за прочита, отзива и любими!
  • Стиска гърлото...коравата лапа. Поздрав!
  • Щастлива ме правят милите ти думи, Красе!💖
  • Актуален е и днес. А твоят стих диша със силна образност!
  • Не знаех, че толкова ми личи, той е любимият ми поет. Благодаря ти за откровеното мнение, много ми е ценно.😑
  • Четох го по-рано днес и сега отново - "Надоле! В студените бездни слезни..." ето това настроение ми създава, няколко тона сажди с горчивият "вкус на теглото". Прииска ми се да дам някакво решение, Светле, пък било то и най-безумното.
  • Благодаря, Стойчо, за вниманието и споделянето.
  • Тъжно...🤫
  • Люти и души, но няма да се примиряваме с катрана. Много благодаря, Кети!
  • Много е трудна борбата с коравата лапа на злото...
  • Да помълчим заедно, Жени.
    Да призовем надеждата, Ники.
  • Злото е навсякъде, но винаги има лъч светлина и надежда!
    🌞⛅🌞⛅
    Поздрави, Светулке!
  • Смълча ме този стих, Светличка
Предложения
: ??:??