severianin (Валентин Чернев)
417 677
29.11.2012 г., 11:34 ч.

Салме 

  Поезия
458 0 6

 

САЛМЕ *

 

Салме идва при мен носталгично смълчана,

носталгично смълчана присяда до мене,

притаила в очите си здрачни видения,

а в косите си тъмни – корона от блянове.

 

Салме идва, наметнала звездна батиста,

шал от звездна батиста

над рокля от залез

и горещият вятър лицето ù гали,

а в косите ù свети луната златиста.

 

Салме сяда до мен и мълчи в полуздрача,

и мълчи полуздрачът,

безгласен и мъдър,

пада светла звезда като звездна присъда

и за някого в клоните вятърът плаче.

 

И се сипва зората в безгласна беседа,

аз безгласно и тихо изпявам за Салме

на полето заспало най-простите псалми,

а звездите от звездните прерии гледат.

 

И мълчи, и примигва над мене звездичка,

и примигва звездичка,

приспала простора.

... Не за всичко на белия свят се говори –

да мълчим през живота си можем за всичко.

 

Салме идва при мен всяка вечер по тъмно,

всяка вечер

на здрача в уханната пазва,

аз безгласно за своя живот ù разказвам...

... и мълчим под звездите, додето се съмне.

 

_____________

 

*Салме – в естонската митология – персонификация на Вечерната заря, за която се сватосвали Слънцето, Месеца и Луната.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??