Салме
САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове.
Салме идва, наметнала звездна батиста,
шал от звездна батиста
над рокля от залез
и горещият вятър лицето ù гали,
а в косите ù свети луната златиста.
Салме сяда до мен и мълчи в полуздрача,
и мълчи полуздрачът,
безгласен и мъдър,
пада светла звезда като звездна присъда
и за някого в клоните вятърът плаче.
И се сипва зората в безгласна беседа,
аз безгласно и тихо изпявам за Салме
на полето заспало най-простите псалми,
а звездите от звездните прерии гледат.
И мълчи, и примигва над мене звездичка,
и примигва звездичка,
приспала простора.
... Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко.
Салме идва при мен всяка вечер по тъмно,
всяка вечер
на здрача в уханната пазва,
аз безгласно за своя живот ù разказвам...
... и мълчим под звездите, додето се съмне.
_____________
*Салме – в естонската митология – персонификация на Вечерната заря, за която се сватосвали Слънцето, Месеца и Луната.
© Валентин Чернев All rights reserved.
