10.11.2007 г., 11:16

Сам

764 0 6

Сам, сам ще преборя себе си.

Сам, сам ще измисля живота си.

Сам, сам ще напиша мечтите си.

Сам, сам ще достигна върха.

 

Ела, докажи ми, че мога сам,

научи ме, трябва да знам,

как изглежда тъжна нощта,

ела, докажи ми сега.

 

Сам, сам ще намеря смисъла.

Сам, сам ще опиша времето.

Сам, сам ще докосна душата си.

Сам, сам ще достигна там.

Там, там е близо съвсем,

там, там е точно за мен,

там, там изгарят звезди,

там, там ти не си.

 

Ела, докажи ми, че мога сам,

научи ме, трябва да знам,

как изглежда тъжна нощта,

ела, докажи ми сега.

 

Там, там, където животът спира.

Там, там, където изходът е пуст.

Там, там, където душата пулсира

и намира си място духът.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Там, там, където животът спира.

    Там, там, където изходът е пуст.

    Там, там, където душата пулсира

    и намира си място духът."

    Поздрав!!!


  • Изумително!Как съм могъл да пропусна всичко това.Страхотен талант си.Трябва да продължаваш така да твориш,да бъдеш себе си и борец в поезията си.
  • Умееш да се вглеждаш в душата си и може би това е разковничето, с което да намериш смисъла на живота си. Поздрав за стиха!
  • Ами трябва да предложа текста на някой, за да го изпее и облече в ритъм.Имаш ли идея на кого?
  • Благодаря ви! Радвам се, че ви харесва.Мила Рени, истината е, че наистина това стихотворение е писано с идеята да стане песен.Надявам се и много ми се иска някога да бъде изпято....Усмивки от мен, за теб.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...