Nov 10, 2007, 11:16 AM

Сам

  Poetry » Love
765 0 6

Сам, сам ще преборя себе си.

Сам, сам ще измисля живота си.

Сам, сам ще напиша мечтите си.

Сам, сам ще достигна върха.

 

Ела, докажи ми, че мога сам,

научи ме, трябва да знам,

как изглежда тъжна нощта,

ела, докажи ми сега.

 

Сам, сам ще намеря смисъла.

Сам, сам ще опиша времето.

Сам, сам ще докосна душата си.

Сам, сам ще достигна там.

Там, там е близо съвсем,

там, там е точно за мен,

там, там изгарят звезди,

там, там ти не си.

 

Ела, докажи ми, че мога сам,

научи ме, трябва да знам,

как изглежда тъжна нощта,

ела, докажи ми сега.

 

Там, там, където животът спира.

Там, там, където изходът е пуст.

Там, там, където душата пулсира

и намира си място духът.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Там, там, където животът спира.

    Там, там, където изходът е пуст.

    Там, там, където душата пулсира

    и намира си място духът."

    Поздрав!!!


  • Изумително!Как съм могъл да пропусна всичко това.Страхотен талант си.Трябва да продължаваш така да твориш,да бъдеш себе си и борец в поезията си.
  • Умееш да се вглеждаш в душата си и може би това е разковничето, с което да намериш смисъла на живота си. Поздрав за стиха!
  • Ами трябва да предложа текста на някой, за да го изпее и облече в ритъм.Имаш ли идея на кого?
  • Благодаря ви! Радвам се, че ви харесва.Мила Рени, истината е, че наистина това стихотворение е писано с идеята да стане песен.Надявам се и много ми се иска някога да бъде изпято....Усмивки от мен, за теб.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...