Сам
И съм сам
в запушеното си легло
и крясъци съседски чувам.
А то, задъненото ми легло,
иска, иска пикнята ми.
И съм сам.
Бодлив декември вън е –
и просяците са се
проснали
по тъмните тунели вечерта - с бутилка,
който е успял!
И сам съм - мразя тишината!
човърка ме отвътре да изляза,
чакай!
Но кой ще ми даде бутилка
и кой ще ми даде да вляза
в бутиковите им мазета,
в бутиковите им кутии -
там, дето никой никого не ражда,
но много там си заминават.
В бутиковите им мазета.
И сам съм - няма светлината,
мъглата падна под елите,
не искаш да си сам,
така ли?
Пропадам
- идват тия дни!
А някак си животите се сменят.
Сезоните се сменят като дни.
Не искам да съм сам - излизам!
В бутикови мазета ме открий!
Ясен Крумов - Хенри
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
