vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
20.12.2021 г., 12:21 ч.  

Сам Бог ни учи на любов 

  Поезия » Философска
845 11 17

Душата – тъмен необят –

очаквам да избистря нощем.

Сетивност в зрителния свят

аз мога да постигна още...

Пропусна ли я – лъч стаен,

съзрян в зениците на Бога,

ще знам, че дишам още ден,

напрегнат в земната каторга!

Повличам тежки канари

от болка и горещи думи,

сърцето в горест да гори

при толкоз стихове в ума ми...

На мерзости и низост лих,

на правдата издигам храма.

Нозе на ближния умих,

но срещам не една измама!

Потъвам в адови въртопи.

Лукавият не ме подмина.

Копая на честта окопи,

в които падаха мнозина!...

За мир целувам свят покров

и знам, че с кръв и в плащеница

Сам Бог ни учи на любов,

дори забили ни плесница!

 

         

                                                                               27.01.2021 г.

 

Из "Пътник през Рая", 2021 г. 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??