12.01.2008 г., 22:16

Сам съм господар

928 0 0
Чувствам се високо в небето,
застанал на ръба.
Боговете в краката ми се молят,
убеждават ме да спра.
Аз не мога,
неземна сила кара ме да продължа.
Пътя не виждам, всичко е в мъгла.
Но без проблем успявам напред да продължа.
Далече под краката в адската земя,
издигат се нагоре гарванови ята.
Всички искат от там да ме свалят.
"Чакайте за малко, господар ще съм си сам."
Избора си правя напред да продължа,
дори да означава  да се самоунищожа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...