Jan 12, 2008, 10:16 PM

Сам съм господар

  Poetry
934 0 0
Чувствам се високо в небето,
застанал на ръба.
Боговете в краката ми се молят,
убеждават ме да спра.
Аз не мога,
неземна сила кара ме да продължа.
Пътя не виждам, всичко е в мъгла.
Но без проблем успявам напред да продължа.
Далече под краката в адската земя,
издигат се нагоре гарванови ята.
Всички искат от там да ме свалят.
"Чакайте за малко, господар ще съм си сам."
Избора си правя напред да продължа,
дори да означава  да се самоунищожа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....