Сама с морето
Гларусът се спусна от високо,
докосна леко моите устни,
сви крилете си бели,
погледна ме и остана.
А вълните буйни обливаха
скалата и с пяната си гъста
я изкъпваха усърдно.
Ние отпивахме от пръските
и се потапяхме във синевата,
спуснала сините си мрежи.
Без дъх останали телата ни,
потрепваха на слънцето
и се разтапяха в лъчите му.
В миг, самка се появи
изви се над нас, с пируети
красиви докосна пясъка,
а гларусът размаха криле,
приповдигна се от земята
и я последва във полет.
Пак сме самотници с морето,
с пенливите му и буйни вълни,
а скалата остана, в очакване,
на новото докосване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
