Гларусът се спусна от високо,
докосна леко моите устни,
сви крилете си бели,
погледна ме и остана.
А вълните буйни обливаха
скалата и с пяната си гъста
я изкъпваха усърдно.
Ние отпивахме от пръските
и се потапяхме във синевата,
спуснала сините си мрежи.
Без дъх останали телата ни,
потрепваха на слънцето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up