Сама се скитах в тишината на нощта,
до болка наранена бе моята душа...
Тревожно в мене бъдещето си остава,
какво ще бъде утре дълбоко ме смущава.
Денят не се променя отдавна го разбрах,
и във сърцето ми сега дълбае страх...
А силите са на края на предела,
но си казвам - бъди силна, смела.
Душата е пленена и покорна,
но в мен крещи - свободна...
А вечерта се спуска, луната заблестя,
застанаха в открит двубой, добро и зло в нощта. ...