Сама се скитах
Сама се скитах в тишината на нощта,
до болка наранена бе моята душа...
Тревожно в мене бъдещето си остава,
какво ще бъде утре дълбоко ме смущава.
Денят не се променя отдавна го разбрах,
и във сърцето ми сега дълбае страх...
А силите са на края на предела,
но си казвам - бъди силна, смела.
Душата е пленена и покорна,
но в мен крещи - свободна...
А вечерта се спуска, луната заблестя,
застанаха в открит двубой, добро и зло в нощта.
И новите искри на времето в мен засияха,
вървя в нощната тъма някак озарена...
Да върна добротата на света поисках,
най после се събуди в мен душата примирена!
И светлото към мене се привлича,
бъди и ти до мен за да разпръснем мрака...
Светът от любовта ни озарен е...
и ние с теб оставаме в негов плен...
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Антоан,благодаря ти.Добре дошъл, пожелавам ти нови творчески успехи!
-
Младен,Стойна, Василка, искам да ви благодаря от все сърце
за хубавите коментари! -
" И светлото към мене се привлича,
бъди и ти до мен за да разпръснем мрака..."
заедно можем всичко! Харесах! -
Интересна творба1Допадна ми.
Поздравления и лека нощ" -
Да, наистина примирението на душата е илюзорно. Тя просто се нуждае от ясен и значим идеал и тогава се пробужда. Добре си доловила и поетично изваяла тази истина, Катя!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
