18.11.2007 г., 19:54

Сама (в обвиняване)

Поезия » Любовна

1K 0 12

Сама си тръгна.
Аз не те догоних.
Не те потърсих.
Нито те извиках.

Страстта е мъртва.
Беше във агония.
И сълзите не бързат
да потичат.

Сама си тръгна.
Даже не проплаках.
Не търсих зад гърба ти
страх от нямане.

Страстта е мъртва.
Беше във агония.
Пресъхналите устни.
В обвиняване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Уенди (Бианка Габровска)

Отново бисер!

2009-01-17T01:01:05+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Мълчанието после...

2007-12-03T15:26:57+02:00
Анел (Лена Рачкова)

Много е хубаво! И краят е хубав, нищо, че звучи недоизказано. Страхът от нямане се усеща после, след раздялата.

2007-11-19T19:10:16+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Мдаам. Има недовършено. Опитвах се с дефект да постигна ефект Мерси за вниманието!

2007-11-19T12:19:32+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Остава привкуса на нещо недовършено.

2007-11-19T00:19:06+02:00