22.11.2017 г., 23:16

Само

696 1 0

САМО

 

Само силните хора умеят,
да бъдат сами, като дъжд,
като гръм от безмилостна буря,
като клас от безкрайната ръж.

 

Само тъжните хора умеят,
да се смеят през сълзи от гняв,
като песен на лебед последна,
като зрънце от зърно, от хляб.

 

Само ти, само ти обич, умееш,
да разтапяш с мигли от скреж,
като рисунък на прозорец отворен,
като снежинки в лавинен метеж.

 

Само силните хора умеят,
да измиват със сълзи плача,
и с усмивка от болка изтръгната,
да посрещнат наново деня!

 

Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....