И само ако спреш и се огледаш –
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?

И не че, не че ние сме неважни,
но има повече от нас,
и, ако някой трябва да го каже,
то нека, нека бъда аз –

че само ако спреш и се огледаш,
за миг ако забавиш ход,
намерил би къде е тук повредата
и зад живота – друг живот;

че думите са повече от думи
и жестът – повече от жест,
че някъде навярно съществуваш
малко повече от днес.