Jun 15, 2017, 11:34 PM

Само ако спреш и се огледаш

  Poetry » Other
844 2 0

И само ако спреш и се огледаш –
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?

 

И не че, не че ние сме неважни,
но има повече от нас,
и, ако някой трябва да го каже,
то нека, нека бъда аз –

 

че само ако спреш и се огледаш,
за миг ако забавиш ход,
намерил би къде е тук повредата
и зад живота – друг живот;

 

че думите са повече от думи
и жестът – повече от жест,
че някъде навярно съществуваш
малко повече от днес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...