Само цвят и светлина
САМО ЦВЯТ И СВЕТЛИНА
Спря коминчето да диша –
дълъг сън го приласка.
Гази есенната киша
овдовялата леска.
Таралежът се забули
с куп премръзнали листа.
Орехът сумти обрулен,
с клоните преде виста.
И дъждовна сива прежда
влачат облаците зли.
Тракат бодове небрежни
с вледенените игли.
Снежно шалче върховете
метнаха – за няма нощ.
Уж е чисто и приветно,
уж красиво – за разкош.
Гневен, в шепи ме притиска
още в утрото денят.
Искам – много малко искам –
само цвят и светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
