Само днес ти остава
да си влюбен, не мъдър.
С две по-горни октави
да запееш зад ъгъла.
Само днес да догониш
слънцето по баира.
Жадни думи да рониш,
а сърцето да спира
от мечти онемяло,
ненадбягано, дръзко.
Разранено, но цяло
кротка обич да пръска.
Само днес се вълнувай!
Вчера вече го няма.
Утре не съществува,
то миражно е само.
Точно в тая минута
бие пулсът тревожно,
а сърцето се лута
сред любов невъзможна.
От възторзи трепери,
от тъги онемява.
Себе си да намериш
само днес ти остава.
© Нина Чилиянска Всички права запазени