30.11.2004 г., 15:06

Само малко

1.3K 0 5
Две топли длани само исках
да скрия в тях нещастното лице,
с надежда стриктно крита
да стоплиш моето сърце...

.... и само малко...,
колко малко трябваше и ти да си щастлив...

А толкова омраза подарихме си,
толкова лъжливи думи...
сълзи за глупости изплакахме,
проклехме и последните си дни...

... и само малко...,
колко малко трябваше, да спре да ни боли...

Отровени душите ни сега умарат,
затънали във собствената кал...
превърнахме красивият ни сън в печал,
погубихме последната си капка жал...

... и само малко...,
колко малко трябваше, да сме добри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...