Само малко
да скрия в тях нещастното лице,
с надежда стриктно крита
да стоплиш моето сърце...
.... и само малко...,
колко малко трябваше и ти да си щастлив...
А толкова омраза подарихме си,
толкова лъжливи думи...
сълзи за глупости изплакахме,
проклехме и последните си дни...
... и само малко...,
колко малко трябваше, да спре да ни боли...
Отровени душите ни сега умарат,
затънали във собствената кал...
превърнахме красивият ни сън в печал,
погубихме последната си капка жал...
... и само малко...,
колко малко трябваше, да сме добри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Йотова Всички права запазени