Nov 30, 2004, 3:06 PM

Само малко

  Poetry
1.3K 0 5
Две топли длани само исках
да скрия в тях нещастното лице,
с надежда стриктно крита
да стоплиш моето сърце...

.... и само малко...,
колко малко трябваше и ти да си щастлив...

А толкова омраза подарихме си,
толкова лъжливи думи...
сълзи за глупости изплакахме,
проклехме и последните си дни...

... и само малко...,
колко малко трябваше, да спре да ни боли...

Отровени душите ни сега умарат,
затънали във собствената кал...
превърнахме красивият ни сън в печал,
погубихме последната си капка жал...

... и само малко...,
колко малко трябваше, да сме добри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...