Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26.10.2007 г., 11:09 ч.

само миг... 

  Поезия
675 0 19
А само миг преди лъчите да се скрият,
една искра запали огъня си в мен,
да я понося в себе си, та да притихнат
на тъжни мисли стъпките след теб.
И само миг преди луната да зачене,
на пълнотата щастието в откровения
и думите, изречени в себераздаване,
покълнаха циклично в мигновения,
които трепкат на небето във очакваност,
че някъде в една звезда далечна
на цветето най-синята безбрежност
ще ме обгръща винаги с надежда.
Че теб те има в чуден миг от нежност
на думите, все още неизказани в слова,
а покосен сред пясъчна пустинност,
отровата разтворила е в теб крила.
И ти си там... и още теб те има!
Мой звезден принце от мечти!
В очите ти сърцето си намирам
и плача с мислите ти в моите очи...
В които вятърът разтваря  щедри длани,
посипва есенност във нощна тишина...
и само в миг е щастието цяло и непреходно,
когато се усмихваш от една звезда...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??