Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
16.06.2016 г., 18:34

Само миг

575 1 10

Спри Времето

         бетонна стена отпред постави

излъжи Младостта

         обещай и безбрежната Вечност

намери Старостта

         със спомени тихо приспи я

Любовта остави

          докосни я със Нежност.

 

Изживей си Мига

          няма да се повтори

подари му чувствата

           в сърцето ти скрити

полетете нагоре

           към звездните двори

и влезте в Безвремието

           заличили следите.

 

Юни, 2016г

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени,ценя винаги твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени, винаги ценя твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
    Марина,добре че има такива мигове.Иначе защо живеем?
    Йоана,ако мигът няма цвета на дъгата,защо ни е?
    Мартина,при такъв коментар не мога да не изпитам удоволетворение.
    Ели,посланията са мостът към душевността на другите.Правя го винаги добронамерено.Благодаря за анализа!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мъдри послания – в хубав бял стих!
    Привет, Гавраил!
  • lu4 (Мартина)
    lu4 (Мартина)
    Браво!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Красиво!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.8K 5.0