Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
16.06.2016 г., 18:34

Само миг

570 1 10

Спри Времето

         бетонна стена отпред постави

излъжи Младостта

         обещай и безбрежната Вечност

намери Старостта

         със спомени тихо приспи я

Любовта остави

          докосни я със Нежност.

 

Изживей си Мига

          няма да се повтори

подари му чувствата

           в сърцето ти скрити

полетете нагоре

           към звездните двори

и влезте в Безвремието

           заличили следите.

 

Юни, 2016г

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени,ценя винаги твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени, винаги ценя твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
    Марина,добре че има такива мигове.Иначе защо живеем?
    Йоана,ако мигът няма цвета на дъгата,защо ни е?
    Мартина,при такъв коментар не мога да не изпитам удоволетворение.
    Ели,посланията са мостът към душевността на другите.Правя го винаги добронамерено.Благодаря за анализа!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мъдри послания – в хубав бял стих!
    Привет, Гавраил!
  • lu4 (Мартина)
    lu4 (Мартина)
    Браво!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Красиво!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0