Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
Jun 16, 2016, 6:34 PM

Само миг

  Poetry » Love
566 1 10

Спри Времето

         бетонна стена отпред постави

излъжи Младостта

         обещай и безбрежната Вечност

намери Старостта

         със спомени тихо приспи я

Любовта остави

          докосни я със Нежност.

 

Изживей си Мига

          няма да се повтори

подари му чувствата

           в сърцето ти скрити

полетете нагоре

           към звездните двори

и влезте в Безвремието

           заличили следите.

 

Юни, 2016г

Варна, Гавраил

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени,ценя винаги твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Владимир,понякога мигът е един цял живот.Но трябва да го хванеш.
    Рени, винаги ценя твоите коментари на моята страница.Благодаря за оценката.
    Марина,добре че има такива мигове.Иначе защо живеем?
    Йоана,ако мигът няма цвета на дъгата,защо ни е?
    Мартина,при такъв коментар не мога да не изпитам удоволетворение.
    Ели,посланията са мостът към душевността на другите.Правя го винаги добронамерено.Благодаря за анализа!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мъдри послания – в хубав бял стих!
    Привет, Гавраил!
  • lu4 (Мартина)
    lu4 (Мартина)
    Браво!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Красиво!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0