Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
31.07.2021 г., 10:03 ч.  

Само нощем 

  Поезия » Философска
271 5 9

И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.

 

Огледало едно ли разбих на сърчи?
Чак сега отразяват ме криво.
С тези бръчки – крила, с уморени очи...
С кичур бял, мъдростта ми отива.

 

Черни котки с любов галих аз. И ребро,
и съпруга съм, ето, и всичко.
С две ръце сътворих дом, за зло и добро
и си нямах в Америка чичко.

 

Всъщност лъжа, без срам. Плача често, на глас.
И душата ми жива е още.
И съм още дете, като много от вас
и съм още поет... Само нощем.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??