И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи?
Чак сега отразяват ме криво.
С тези бръчки – крила, с уморени очи...
С кичур бял, мъдростта ми отива.
Черни котки с любов галих аз. И ребро,
и съпруга съм, ето, и всичко.
С две ръце сътворих дом, за зло и добро
и си нямах в Америка чичко. ...