23.01.2009 г., 0:37  

Есенно

1K 0 18

Есента прогони птиците някъде далече

и доведе ветрове, мъгли.

От небето ситничко вали.

Слънцето зад облак легна, захладнява вече.

 

И разкошни хризантеми – восъчни принцеси,

пръскат красота  и аромат.

Есента не знае и сама,

че със кошница голяма радост ни донесе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които прочетоха и се замислиха! :

    Здравей, Тома!
    Здравей, Димитър!

    Пролет, лято, есен и зима - като метафори означават сезоните в човешкия живот. Знайно е.
    Разбира се, че природата е жива и през зимата - с цветя, птици, водопади... Тя е жива и в пустините дори.
    Но остарялото сърце няма очи за това. Поне за мен е така. Преди да си отидат физически, някои хора умират духовно. Изгубват сетива, емоции, мечти...Което е по-лошо от самата смърт. Но не е до решение, нито е до избор...Даденост е. Психика, обстоятелства на живот...

    Претворих в стих "слънчевата философия" на един добър мой приятел.
    Няма да го публикувам никога, но за вас ще го напиша тук.
    ***
    От свежестта на утрото отпивай
    и знай, че ще е хубав този ден.
    Една любов от тебе си отива,
    но друга идва. Погледни напред.

    Така съдбата с всички си играе -

    променя ни със дни, със часове...
    И няма смисъл много да се страда.
    Влюби се пак.
    Обичай.
    И живей...

    До човек е. НЕ отнемам правото на никого да запази младостта си до
    края. Виждала съм жизнераостни и влюбени в живота старци. Щастливци са те. Който може, нека се учи от тях...
    Този стих е лирическа творба и отразява моята душевност.
    Благодаря ви за отделеното време.



  • Поздрав, водопадна! И в тъгата има красота!
  • Всеки миг се превръща в спомен, а бъдещето винаги е пред нас! Поздрави за хубавия стих, Ели!
  • Хареса ми!След зимата идва винаги пролетта!
  • Любовта няма сезони !

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...