11.10.2008 г., 15:22

Само сън...

958 0 2

В косите златни впримчила сама

лъч от слънце - сутрешно, невинно,

на хоризонта преди миг изгряло...

Мечтите нейни, лекички като перца,

във мислите кръжащи пак рутинно,

разказват приказка във бяло...

Приказка за място толкоз мило,

където най-щастлива винаги била,

където всичко е познато и обично...

Но щом отворила очи унило

реалното, уви, жестоко, разбрала е сама -

само сън било, а беше тъй различно...

 

10. 10. 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...