Само сън...
В косите златни впримчила сама
лъч от слънце - сутрешно, невинно,
на хоризонта преди миг изгряло...
Мечтите нейни, лекички като перца,
във мислите кръжащи пак рутинно,
разказват приказка във бяло...
Приказка за място толкоз мило,
където най-щастлива винаги била,
където всичко е познато и обично...
Но щом отворила очи унило
реалното, уви, жестоко, разбрала е сама -
само сън било, а беше тъй различно...
10. 10. 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи К. Всички права запазени
