11.10.2008 г., 15:22 ч.

Само сън... 

  Поезия » Друга
638 0 2

В косите златни впримчила сама

лъч от слънце - сутрешно, невинно,

на хоризонта преди миг изгряло...

Мечтите нейни, лекички като перца,

във мислите кръжащи пак рутинно,

разказват приказка във бяло...

Приказка за място толкоз мило,

където най-щастлива винаги била,

където всичко е познато и обично...

Но щом отворила очи унило

реалното, уви, жестоко, разбрала е сама -

само сън било, а беше тъй различно...

 

10. 10. 2008

© Габи К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??