В косите златни впримчила сама
лъч от слънце - сутрешно, невинно,
на хоризонта преди миг изгряло...
Мечтите нейни, лекички като перца,
във мислите кръжащи пак рутинно,
разказват приказка във бяло...
Приказка за място толкоз мило,
където най-щастлива винаги била,
където всичко е познато и обично...
Но щом отворила очи унило
реалното, уви, жестоко, разбрала е сама -
само сън било, а беше тъй различно...
10. 10. 2008
© Габи К. All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
