За всичко си виновен само и единствен ти, виновен си, когато с падането на нощта стоя и с няма болка безсънието ми трепти, когато броя сълзите си с обречено наведена глава. Когато дръпна с всички сили стрелата към сърцето ми, как дълго лазих и събирах късчета без дъх да мога да поема, събирах ги... те просто се разпадаха в ръцете ми, изстивах смъртно бледа... безумно наранена. И сякаш векове опитвах да изтрия образа в душата на твоите очи, така студено, злобно присмехулни и в ден прекрасен заедно със изгрева изместил тъмнината прозрях... и ти, и твоето лице, лъже - сърце съвсем не сте ми нужни.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.