31.05.2011 г., 22:05

Само толкова

1.1K 0 3

 

 

Само толкова

 

Да усещам горещата,

силна ръка

да потрепва на моето рамо

и разкрива вълшебното

чувство нощта,

с позабравено тайнство омайно,

да се сгушвам притихнала

кротко в нега

и се вслушвам в сънливата заран,

как ми шепне за двама

дори тишина...

само толкова малко ми трябва,

да не питам дали е

това любовта,

тази чакана нежна магия,

а да знам - преобърнала

днес е света

и не искам от мен да си иде.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...