31.05.2011 г., 22:05

Само толкова

1.1K 0 3

 

 

Само толкова

 

Да усещам горещата,

силна ръка

да потрепва на моето рамо

и разкрива вълшебното

чувство нощта,

с позабравено тайнство омайно,

да се сгушвам притихнала

кротко в нега

и се вслушвам в сънливата заран,

как ми шепне за двама

дори тишина...

само толкова малко ми трябва,

да не питам дали е

това любовта,

тази чакана нежна магия,

а да знам - преобърнала

днес е света

и не искам от мен да си иде.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...