Само толкова
Да усещам горещата,
силна ръка
да потрепва на моето рамо
и разкрива вълшебното
чувство нощта,
с позабравено тайнство омайно,
да се сгушвам притихнала
кротко в нега
и се вслушвам в сънливата заран,
как ми шепне за двама
дори тишина...
само толкова малко ми трябва,
да не питам дали е
това любовта,
тази чакана нежна магия,
а да знам - преобърнала
днес е света
и не искам от мен да си иде.
© Ани Виделова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
