Самодиви
Нощта повдига
росните клепачи
капките се крият
в горската трева
утринна мъгла
край дънери
се влачи
в нея светлината
вижда се едва.
Сенки в полумрака
заедно се сбират
не виждат се в лицата
докосват се с ръка
и почва се играта
дива,не подбират
танц на самодиви,
вихър в тишина.
Телата се извиват
красота не скриват
ритъмът не секва,
дъх на звяр ранен
воалите се свличат
звездите ги събират
и носят в заревото
на утрешния ден.
Вятърът ревнивец
мъглата с яд разнася
слънцето запалва
огнен хоризонт
сенките гората
към дебрите понася
чезнат самодиви,
видения,живот.
Юни,2019г
Варна,Гавраил
Благодаря на PALENKA за темата към която ме насочи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
