Самодиви
Нощта повдига
росните клепачи
капките се крият
в горската трева
утринна мъгла
край дънери
се влачи
в нея светлината
вижда се едва.
Сенки в полумрака
заедно се сбират
не виждат се в лицата
докосват се с ръка
и почва се играта
дива,не подбират
танц на самодиви,
вихър в тишина.
Телата се извиват
красота не скриват
ритъмът не секва,
дъх на звяр ранен
воалите се свличат
звездите ги събират
и носят в заревото
на утрешния ден.
Вятърът ревнивец
мъглата с яд разнася
слънцето запалва
огнен хоризонт
сенките гората
към дебрите понася
чезнат самодиви,
видения,живот.
Юни,2019г
Варна,Гавраил
Благодаря на PALENKA за темата към която ме насочи!
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
