28.04.2022 г., 14:43

Самоизяждане

742 0 0

 

Днес ще закуся със себе си, 
стръвно плътта ще разкъсам,   
в клетка от кости нащърбени, 
вие душата в покруса.    

 

Увълчи се "стадото" вече
за рабът наведен под бича,  
от Бога се бързо отрече         
и дявол над него наднича! 

 

Късайте всички от мене, 
кървави, злобни дори - 
вяра и чувства втъмнени, 
спомени, нощи и дни!   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...