Самота
В тишината душата ми се губи,
крещи от болка, но върви.
Върви и търси светлината,
плащайки с кървави сълзи.
От самота никога така не е
боляло, но ето, че сега боли.
Сърцето и секунда мира няма,
трепери, свива се, гори.
Пламъците бавно го изгарят
и болката в очите натежава.
Малко му остава да се пръсне,
ала нещо в него продължава да
догаря. Горят лъжи, надежди и
мечти, горят празни обещания,
а неизплакани сълзи поддържат
огъня и скоро няма да загасне.
Устните се молят за целувка и
сълзите бавно с тях се сливат,
някак си прилича на целувка,
само дето е горчива.
Очите замъглени са от болка,
вали във тях, за малко спира.
Самотата ме погубва и всичко в
мен мъчително убива.
крещи от болка, но върви.
Върви и търси светлината,
плащайки с кървави сълзи.
От самота никога така не е
боляло, но ето, че сега боли.
Сърцето и секунда мира няма,
трепери, свива се, гори.
Пламъците бавно го изгарят
и болката в очите натежава.
Малко му остава да се пръсне,
ала нещо в него продължава да
догаря. Горят лъжи, надежди и
мечти, горят празни обещания,
а неизплакани сълзи поддържат
огъня и скоро няма да загасне.
Устните се молят за целувка и
сълзите бавно с тях се сливат,
някак си прилича на целувка,
само дето е горчива.
Очите замъглени са от болка,
вали във тях, за малко спира.
Самотата ме погубва и всичко в
мен мъчително убива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
