11.06.2010 г., 18:56

Самота

840 0 0


С А М О Т А

 

В самота облян

се събуждам пак пиян.

Все съм сам

и вървя натам,

където моята душа

пропада в пропастта

на вечната тъга.

 

Чакам тебе цял живот,

моя първа любов.

Ела сега при мен

и вдъхни живот във моя ден,

за да оцелея аз със теб

и да продължа напред.

 

Господи, обръщам се към теб сега,

дай ми сили да издържа,

да намеря любовта,

защото знам, че тази самота

превръща ме в развалина.

 

 

                                                                            Камен Тодоров

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...