С мълчание докосвам синевата,
където птиците летят сами,
изгубена в безкрая на земята,
преследвам своите мечти!
Ще спра за малко във съня ти,
ще те целуна просто ей така
и ще си тръгна мигом...
преди да си усетил любовта!
И ще се лутам във безкрая все сама
и като сянка бързо ще минавам!
Ще те докосвам нежно, но с тъга,
усмивката си винаги ще ти дарявам!