Самота
Как не искам пак да страдам...
Но безумно много ме боли
и в Ада сякаш аз пропадам,
щом не видят теб очите ми.
Търся те в непознатите лица,
с които всеки ден се разминавам.
Нараних жестоко хиляди сърца,
но в моето болката още не минава.
Така направи, че до последния ми ден
да остане белег от онези две години,
в които давах дори и невъзможното от мен,
но не стигаше, за да бъдем с теб щастливи.
Настъпва пак нощта безкрайна
и самотата до мен ще се прокрадне.
За мен отдавна вече не е тайна,
че всичките мечти ще ми открадне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Събева Всички права запазени
Пазя си го....не бих го жертвала за нищо на света.... защото е вярно че се учим от грешките си, а това, което ми се случи е урок за цял живот. Успехи и целувки и на двете!
