Nov 19, 2008, 1:10 PM

Самота 

  Poetry » Love
978 0 5
Как не искам пак да страдам...
Но безумно много ме боли
и в Ада сякаш аз пропадам,
щом не видят теб очите ми.
Търся те в непознатите лица,
с които всеки ден се разминавам.
Нараних жестоко хиляди сърца,
но в моето болката още не минава.
Така направи, че до последния ми ден
да остане белег от онези две години,
в които давах дори и невъзможното от мен,
но не стигаше, за да бъдем с теб щастливи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева All rights reserved.

Random works
: ??:??