Злочеста, безпощадна е съдбата,
съдба на странник без подслон,
бродещ, търсещ щастие,
копнеещ да открие някъде любов.
Нарамил своята надежда,
той търсил по врати безброй
и се надявал от поредната
да му отвори чаканото щастие.
Домът му бил безкрайното небе,
компания му правели звездите
и заедно с прииждащата зима
и малкото надежда си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация