Самота
532
1
1
Злочеста, безпощадна е съдбата,
съдба на странник без подслон,
бродещ, търсещ щастие,
копнеещ да открие някъде любов.
Нарамил своята надежда,
той търсил по врати безброй
и се надявал от поредната
да му отвори чаканото щастие.
Домът му бил безкрайното небе,
компания му правели звездите
и заедно с прииждащата зима
и малкото надежда си отива.
Старецът, сломен и побелял,
за миг не спирал да опитва -
наближавайки последната врата,
той все по близо бил до зимата.
Останал вече без надежда,
почукал за последен път,
прегърнал свойта самота
и казал "сбогом" на надеждата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добринка Тосева Всички права запазени
