vencioo (Венцислав Георгиев)
6 0
19.11.2011 г., 23:20 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
443 0 3

Питаш ли се често какво е самотата?
Питаш ли се често каква е тя самата?
Прибираш се вкъщи, отваряш вратата
и виждаш на стола седи тя - самотата.
Чувстваш вътре в теб празнината,
предизвикана отново от нея - самотата!
Сядаш до нея, а до теб празнината,
черпи те второ, да пиеш за самотата!
Чуваш ли нещо, когато си сам?
Чуваш ли гласа, идващ от там?!
От там, от сърцето, вътре в теб, дето

седи сама самотата и плаче за теб, горката.
Мястото до теб май че е студено?
А не можеше ли с любовта да бъде споделено?!
Безизразен поглед, безмълвна уста,
ах, тази пуста, виновна самота!!!
А самотна ли е тя, самотата?
Дали чувства онова като теб във душата?
Не е сама навярно тя,
да знаеш, че има много лица!
И всяко едно не е само,
няма го само в приятелското око!
Защото там липсва самотата,
защото само приятелят ти е всъщност в душата!
И кой остана сам? Онази, едната... самотата...

© Венцислав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каквото и да си говорим,тя самотата е нещо ужасно.Поздравления за прекрасната творба,дано не си самотен и ако си,пожелавам ти да се пребориш с нея.Успех!
  • Не е лошо !Само следващия път се опитай да заместиш това повторение на "самота" с други думи,така няма да се наслагва в текста и да го обезсмисля на моменти! Самото звучене ще е по добро,и така стихотворението ще придобие нов , по-добър и най-вече подходящ облик!Поздрав за труда!
  • Тази тавтология на "самотата" ми дойде в повече...
    Абе слаба работа!
Предложения
: ??:??