Самота
Питаш ли се често какво е самотата?
Питаш ли се често каква е тя самата?
Прибираш се вкъщи, отваряш вратата
и виждаш на стола седи тя - самотата.
Чувстваш вътре в теб празнината,
предизвикана отново от нея - самотата!
Сядаш до нея, а до теб празнината,
черпи те второ, да пиеш за самотата!
Чуваш ли нещо, когато си сам?
Чуваш ли гласа, идващ от там?!
От там, от сърцето, вътре в теб, дето
седи сама самотата и плаче за теб, горката.
Мястото до теб май че е студено?
А не можеше ли с любовта да бъде споделено?!
Безизразен поглед, безмълвна уста,
ах, тази пуста, виновна самота!!!
А самотна ли е тя, самотата?
Дали чувства онова като теб във душата?
Не е сама навярно тя,
да знаеш, че има много лица!
И всяко едно не е само,
няма го само в приятелското око!
Защото там липсва самотата,
защото само приятелят ти е всъщност в душата!
И кой остана сам? Онази, едната... самотата...
© Венцислав Георгиев All rights reserved.
